ESCO Engineering - Термопомпи

Приложение

Могат да бъдат формулирани следните цели при използването на термопомпи: · Тъй като една термопомпа оперира най-ефективно когато разликата между температурата на изпарение и температурата на кондензация е малка, температурата на получената топлина за отопление трябва да бъде сведена до минимум, т.е реализиране на нископотенциално отопление. При по-голямо налягане (температура) P3, ще се получава и по-голяма разлика. Следователно, при минимално натоварване ефективността ще е най-висока при една и съща температура на източника на нископотенциална топлина P2.
	Казано по друг начин - Колкото количеството отнета топлина от заобикалящата среда чрез единият топлообменник е по-голямо и колкото количеството отдадена топлина на заобикалящата среда чрез другия топлообменник е по-голямо толкова е и по-висока цялостната ефективност на хладилният цикъл. · Ефективността или COP-а на една хладилна машина се определя от отношението на разликите dh1 и dh2. Това всъщност са разликите в енталпиите, които се получават от компресора и изпарителя. Когато системата работи при високо налягане P3 (по-голяма мощност на компресора) очевидно dh2 ще е по-голяма, а dh1 по-малка поради това, че лявата вертикална червена черта (процеса дроселиране), ще пресече кривата на втечнаване на хладилния агент в точка по абцисата, която е по-близко (повече в дясно) до тази оформяща края на левия отсек dh2. Така, че - по-високо налягане имаме по-голям dh2 и по-малък dh1. Какато и обратното: по-ниско налягане ще доведе до по-голям dh1 и по-малък dh2.
За една реална крива, която определя фазите на хладилния агент даваме следната диаграма ( в случая фреон R407C)
Плътната червена крива определя фазите на хладилния агент „фреона”. В лявата си част на процеса, когато червената крива пресече черната графика, фреона се втечнява. В дясната си част (при ниското налягане) фреона се превръща в пари. Компресора работи винаги с газ или пара, но никога с течност. За да се гарантира това, е необходимо червената графика да пресече точката в която фреона преминава в пара с някакъв запас преди да постъпи в компресора. Този процес е известен като претопляне. Обратно - в горната част фреона трябва също да пресече с някакъв запас в ляво черната крива. Там процеса се нарича преохлаждане (подохлаждане). Преохлаждането и претоплянето са важни за да гарантират двете твърди фази в инсталацията: течна и газообразна, което е от значение за високо-ефективната работа. Преохлаждането се получава в кондензатора, а претоплянето в изпарителя. При малка площ , тези два процеса не може да се изпълнят ефективно!

Възможните приложения на термопомпата са:

КЛИМАТИЗАЦИЯ - Приложението на термопомпите за климатизация в жилищния и индустриалния сектори, днес е реалност, като алтернатива на конвенционалните системи изградени от чилър и котел. Фактически, една и съща машина, посредством реверсивен вентил е в състояние да смени функциите на изпарителя и кондензатора, и така да достави топлина през зимата и хлад през лятото (реверсивен тип). Прилагането на термопомпа за регулиране на температурата от околната среда (отопление+охлаждане) е най-икономичното, тъй като е свързано с по-кратък срок на откупуване на първоначалната инвестиция за системата, благодарение на по-ниските експлоатационни разходи.
ОТОПЛЕНИЕ - Термопомпата може също така да бъде използвана и само за отопление.
ТОПЛА ВОДА – Термопомпата може да осигури целогодишно снабдяване с евтина топла вода с температура 60°С (дори и през лятото). Компонентите за снабдяване с топла вода се състоят от топлообменник рефригерант-вода и малка циркулационна помпа. Те могат а бъдат монтирани в общ шкаф, или като малък допълнителен шкаф. Изходящите тръбопроводи се свързват към системата за снабдяване с топла вода.
ОТОПЛЕНИЕ НА БАСЕЙН - Термопомпата, която отоплява къщата може също да се използва и за отопление на басейн. В този случай жилищния отоплителен кръг се затваря и се използва топлообменник за отвеждане на топлината към басейна. Системата може да бъде настроена автоматично да поддържа вътрешна температура като отправя излишната топлина към басейна, свойство което се използва през пролетта и есента. Включването на басейн към системната конфигурацията прави използването на геотермално отопляване дори по-ефективно.